САМОПРЕДЛÀГАМ СЕ, -аш се, несв.; самопредлòжа се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Книж. Предлагам себе си като кандидат да бъда избран или назначен на някакъв пост, длъжност, работа и др. На 1 ноември 1886 г. в писмо до регентите полковник Виенвицки предложил за княз на България да бъде избран принц Грегоар М. Струдза. Около седмица по-късно за български княз се самопредложил Ж. дьо Грание-Файал, пастор във френската реформистка църква. Р. Попов, БКР, 241. Салонът се изпълни с народ. За нов председател се бе самопредложил по-отранко Рачко, който бе усетил бурята. Ст. Даскалов, ЕС, 68. Още през април 1886 г., когато Топханенското споразумение става факт, Киряк Цанков в писмо до княза се самопредлага за участник в българо-турската комисия. ГРИМП, 2010, кн. 7, 179-180. // Предлагам себе си за извършването на нещо. Аз изобщо се отказах да обядвам, самопредложих се да донеса студена вода във войнишката манерка. К. Божилов, ВС [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)